Овладяване на контекста на Android

Контекстът в Android е един от най-използваните и злоупотребявани обекти. Но повечето статии в мрежата се фокусират върху дефиницията на това, което е. Не можах да намеря добър ресурс, който ми даде прозрение и ми помогна да разбера по-общата картина. Затова се опитах да опростя нещата с тази статия.

Предговор

Моята мисия за тази статия е да ви помогна да овладеете Android Context. Това е една от основните теми на разработката на Android и едва ли някой от разработчиците използва контекста изцяло и по начина, по който е проектиран.

Първоначално публикувах тази статия като поредица от четири публикации на моя уебсайт. Ако се интересувате от четене глава по глава, не се колебайте да четете там.

Приготвяме се да започнем

Били ли сте някога съм изпитвал този въпрос: Каква е разликата между getContext(), this, getBaseContext(), и getApplicationContext()? Ако да, тази статия ще ви помогне да изясните по-голямата част от объркването си.

Забележка: трябва да знаете основите на разработката на Android, като Activity, Fragments, Broadcast Receiver и други градивни елементи. Ако сте нов разработчик, който тепърва започва пътуването си към света на Android, това може да не е най-доброто място за започване.

Какво, по дяволите, е контекстът?

Нека си признаем, Context е една от най-лошо проектираните функции на Android API. Можете да го наречете „Бог“ обект.

Приложение за Android или комплект за приложения (APK) е пакет от компоненти. Тези компоненти са дефинирани в манифеста и се състоят главно от Activity (UI), Service (Background), BroadcastReceiver (Action), ContentProvider (Data) и Resources (images, stringes etc).

Разработчикът може да избере да изложи тези компоненти на система, използвайки филтър за намерения. Например: изпратете имейл или споделете снимка. Те също така могат да изберат да излагат компонентите само на други компоненти на приложението си.

По същия начин операционната система Android също е проектирана да излага компоненти. Няколко добре известни са WifiManager, Vibrator и PackageManager.

Контекстът е мостът между компонентите. Използвате го за комуникация между компоненти, създаване на екземпляри за компоненти и компоненти за достъп.

Вашите собствени компоненти

Използваме контекст, за да създадем инстанции на нашите компоненти с Activity, доставчик на съдържание, BroadcastReceiver и т.н. Използваме го и за достъп до ресурси и файлови системи.

Вашият компонент и системен компонент

Контекстът действа като входна точка за системата Android. Някои добре използвани системни компоненти са WifiManager, Vibrator и PackageManager. Можете да получите достъп до WifiManager с помощта на context.getSystemService(Context.WIFI_SERVICE).

По същия начин можете да използвате контекст за достъп до файловата система, посветена на вашето приложение като потребител в ОС.

Вашият собствен компонент и компонент на друго приложение

Комуникацията между вашите собствени компоненти и компонентите на други приложения е почти идентична, ако използвате подхода за филтриране на намеренията. В крайна сметка, всеки компонент е еднакъв гражданин в Android.

Пример за намерение, използвано за изпращане на имейл, е по-долу. Всички компоненти, които предлагат това действие за намерение, ще бъдат предоставени на потребителя, който може да избере какво да използва.

Intent emailIntent = new Intent(android.content.Intent.ACTION_SEND);

Обобщение

Нека се съгласим, че всичко в Android е компонент. Контекстът е мостът между компонентите. Използвате го за комуникация между компоненти, създаване на екземпляри за компоненти и компоненти за достъп. Надявам се, че определението вече е ясно.

Различни видове контекст

Има много начини да хванете контекста ( забелязан лош дизайн ).

През повечето време използваме едно от следните, когато се нуждаем от контекст:

- Application instance as context- Activity - Instance of your activity (this) - getApplicationContext() in Activity - getBaseContext() in Activity- Fragment - getContext() in Fragment- View - getContext() in View- Broadcast Receiver - Context received in broadcast receiver- Service - Instance of your service (this) - getApplicationContext() in Service- Context - getApplicationContext() in Context instance

Разделям типовете контекст на две категории: UI Context и Non-UI Context . Това разграничение ще ви помогне да разберете n-waysмалко по-добре.

Контекст на потребителския интерфейс

В действителност само ContextThemeWrapper е UI Context - което означава Context + Your theme .

Дейността се разширява ContextThemeWrapper. Това е причината, когато раздувате XML, вашите изгледи са тематични. Ако раздуете оформлението си с контекст, различен от потребителския интерфейс, оформлението ви няма да бъде тематично. Давай, опитайте.

Когато използвате Activity като заместител за Context, гарантирано ще използвате UI Context. Ако използвате метода getContext от Fragment, косвено използвате Activity (ако сте прикачили Fragment чрез fragmentManager в дейност).

Но view.getContext()не е гарантирано, че е потребителски интерфейс контекст.

Ако View е създаден с помощта на Layout Inflater и е предаден UI Context, получавате UI Context обратно. Но ако е създаден чрез непропускане на потребителския интерфейс, получавате обратно другия контекст.

UI Context- Activity - Instance of your activity (this)- Fragment - getContext() in Fragment- View - getContext() in View (if View was constructed using UI-Context)

Непотребителски контекст

Всичко освен контекста на потребителския интерфейс е не-потребителски контекст. Технически всичко, което не е ContextThemeWrapper, е не-UI контекст.

Непотребителският контекст е разрешен да прави почти всичко, което UI-контекстът може да направи ( забелязан лош дизайн ). Но както посочихме по-горе, губите тематика.

Non-UI Context- Application instance as context- Activity - getApplicationContext() in Activity- Broadcast Receiver - Context received in broadcast receiver- Service - Instance of your service (this) - getApplicationContext() in Service- Context - getApplicationContext() in Context instance

Съвет : Всички типове контекст трябва да бъдат краткотрайни, с изключение на контекста на приложението. Това е този, който получавате от вашия клас на приложение или от използването на getApplicationContext()метода, когато имате достъп до контекст.

Обобщение

Опростихме го малко, като поставихме Context в две кофи. Контекстът на потребителския интерфейс е контекст + темиране и технически всеки клас, който е подклас на, ContextThemeWrapperидва в тази група. Непотребителският контекст е всички други видове контекст.

Къде да използвам какво

The question arises: what will go wrong if you use context in the wrong place? Following are a few scenarios:

Scenario 1

Lets say you are inflating a layout and you use Non-UI Context. What may go wrong? You can guess in this case: you will not get a themed layout. Not so bad, hmm? It’s bearable.

Scenario 2

You pass UI-Context to someplace where all it needs is resource access or file system access. What can no wrong? Short Answer: Nothing. Remember, UI-Context = Context + Theme. It will gladly serve as context for you.

Scenario 3

You pass UI-Context to someplace where all it needs is resource access or file system access but it is a long operation in the background. Say downloading a file. Now what can go wrong? Short Answer: Memory leak.

If you are lucky and download completes quickly, the object is released and everything is fine. Sun is shining and birds are chirping. This is one of the most common mistakes developers make. They pass the reference of UI-Context to long living objects, and sometimes it has zero side effect.

However, sometimes Android wants to claim memory for either one of your next component’s requirements or another component’s requirements, and woooshhhh!!! You run out of memory in your app. Don’t worry, I will explain.

Memory Leak or Crash! That’s it.

Yes this is the worst case scenario when you use context in the wrong place. If you are new to the app development world, let me share some wisdom. Memory leaks are inversely proportional to your experience. Every Android developer has leaked memory. There is no shame in doing so.

Shame is when you repeat the mistake again and leak it the same way. If you leak memory a different way every time, congrats you are growing. I have explained what a Memory leak is with a short story here.

Okay I get it, but what is the relation of Context here?

Say it aloud, “Bad Design Spotted".

Almost everything in Android needs access to Context. Naive developers pass UI Context, because that’s what they have access to very easily. They pass short-living context (usually Activity context) to long living objects and before the memory/money is returned back to system, they hit a crisis. Woooshhh!!!

The simplest way to deal with this is with Async Task or Broadcast Receiver. But discussing them isn’t in the scope of this article.

Summary

  • Do you need to access UI related stuff? Use UI-Context. Inflating Views and showing dialogue are the two use cases I can think of.
  • Otherwise, Use Non UI Context.
  • Make sure you do not pass short-living context to long-living objects.
  • Pass knowledge, help people, plant trees and invite me for a coffee.

Tips and Tricks

What is the difference between this, getApplicationContext() and getBaseContext()?

This is one question every Android developer have encountered in their lives. I will try to simplify it as much as possible. Let’s take a step back and revisit the basics.

We know there are many factors in mobile devices. For instance, configuration changes all the time, and locale can change explicitly or implicitly.

All of these changes trigger apps to re-create so they can pick the right resources that are the best match to their current configuration. Portrait, Landscape, Tablet, Chinese, German, and so on. Your app needs the best possible resources to deliver the best user experience. It is the Context which is responsible for delivering those best match resources.

Try answering this question:

The user’s configuration is currently in portrait and you want to access landscape resources. Or the user locale is en and you want to access uk resources. How will you do it?

Below are some magical methods from Context:

There are many createX methods, but we are mainly interested in createConfigurationContext. Here is how you can use it:

Configuration configuration = getResources().getConfiguration();configuration.setLocale(your_custom_locale);context = createConfigurationContext(configuration);

You can get a hold of any type of Context you desire. When you call any method on the new Context you just got, you will get access to resources based on the configuration you had set.

I know it is amazing. You can send me thank you card.

Similarly, you can create a Themed Context and use it to inflate views with the theme you want.

ContextThemeWrapper ctw = new ContextThemeWrapper(this, R.style.YOUR_THEME);

Let’s come back to the tricky question we asked above and discuss Activity Context.

What is the difference between this, getApplicationContext()and getBaseContext()?

These are the possible ways you can get a hold on Context when you are in the Activity scope.

thispoints to Activity itself, our UI Context and short life context. getApplicationContext() points to your application instance which is Non-UI and long living context.

baseContext is the base of your Activity Context which you can set using a delegate pattern. You already know you can create Context with any xyz configuration you want. You can combine your xyz configuration knowledge with Base Context and your Activity will load resources as you desire.

Here is the method you can use:

@Overideprotected void attachBaseContext (Context base) {super.attachBaseContext(useYourCustomContext);}

Once BaseContext is attached, your Activity will delegate calls to this object. If you do not attach to Activity, it remains baseContext and you get Activity when you call getBaseContext.

Conclusion

We can say Context is the life of your android app. From Android’s point of view, it is your app. You can do almost nothing without Context. Without it, your app is plain Java code.

Context + Java code => Android

Good or bad, it is the design we have and we have to make the best of it. From the first part of this article, we learned that we use it to communicate between components, instantiate components, and access components.

In the next part, we learned that Context can be UI or NonUI, Short Lived or Long lived.

Following that, we learned that you need to choose context carefully otherwise you have to deal with memory leaks and other UI issues.

Finally, you saw that Context is responsible for loading best match resources for your app and you can configure it as you want. We also learned the difference between this, applicationContext and baseContext.

Many developers will advise you to use only application context. Do not use Application Context everywhere from the fear of a memory leak. Understand the root cause and always use the right Context in the right place.

You, my dear friend, are a master of Android Context now. You can suggest the next topic you want to understand. Click here to suggest.

Below are links from the original Series Mastering Android Contexton my blog.

Chapter 1

What the heck is Context? Why do we need it and what are various use cases in day to day development?

Chapter 2

Simplifying Context. We will discuss how many types of context are there and which ones are you suppose to use.

Chapter 3

Where to use UI Context and where to use Non UI-Context. How using context at wrong place may lead to memory leaks.

Chapter 4

My UI Context also offers me multiple types of context. Let’s answer this question and see how to avoid common pitfalls.

Training

Do you know that many times your app is crashing because your developers are not using Context properly? Let’s learn together. I offer training in Android, Java, and Git.

Want to master Android themes? Check out our series with more than 3k upvotes.

Feel free to share your feedback and questions. Happy Coding.

Follow me on Medium and Twitter for updates.